Медиацията е разговор с ясна структура и свободен избор.

Доброволност

Страните участват по своя воля и могат да се оттеглят. При съдебно насочване може да има задължение за информационна среща в предвидените от закона случаи, но решението за споразумение принадлежи на страните.

Равнопоставеност

Всяка страна получава възможност да бъде чута и да участва в определянето на въпросите и решенията.

Неутралност и безпристрастност

Медиаторът не заема страна и не решава спора вместо участниците.

Поверителност

Обсъжданията в процедурата са поверителни в рамките и с изключенията, предвидени в закона.

Не е правен съвет

Медиаторът не дава правни съвети. При необходимост страните могат да се консултират със свои адвокати или други специалисти.

Важно: Правните текстове трябва да се актуализират при всяка законодателна промяна. Да не се обещава абсолютна поверителност извън законовите изключения.

Какво медиацията не е

• Не е съдебен процес и не завършва с решение, наложено от трето лице.
• Не е арбитраж; медиаторът не преценява доказателства и не се произнася кой е прав.
• Не е терапия и не цели лечение на отношенията, макар често да ги облекчава.
• Не е правна консултация и не замества собствения адвокат на страната.
• Не е примиряване; целта е работеща договореност, не помирение.

По какво се различава от съда

В съда спорът се превежда на езика на правните основания и се решава от съдия по доказаните факти. Предметът е ограничен до това, което е поискано с иска.

В медиацията страните сами определят какво е на дневен ред. Това позволява в едно решение да влязат въпроси, които съдът не би разгледал, например как ще се обменя информация занапред или как ще се говори при следващо несъгласие.

Двете не се изключват. Медиация може да се проведе преди делото, по време на него или по отделни въпроси от него.

Какво се случва със споразумението

Ако бъде постигнато споразумение, то се оформя писмено и се подписва от страните. Правните му последици и възможността за придаване на изпълнителна сила зависят от предмета и от приложимото законодателство.

Затова препоръчваме всяка страна да провери текста със свой адвокат преди подписване. Медиаторът не дава такава оценка и не гарантира изпълнимост.

Стилове на медиация

Международната практика различава няколко подхода. Те не се изключват и често се съчетават в една процедура според случая.

Фасилитативен подход

Медиаторът управлява единствено процеса и не изразява мнение по съдържанието. Това е основният модел и той най-добре пази самостоятелността на страните.

Оценъчен елемент

По изрично искане на двете страни медиаторът може да посочи кои очаквания изглеждат нереалистични. Това винаги е отделна договорка, а не част от ролята му по подразбиране.

Трансформативен акцент

Фокусът пада върху качеството на самия разговор – дали хората се чуват и дали възвръщат способността да решават сами. Полезен е при дългогодишни отношения.

Сегментирана работа

Част от работата се води в отделни срещи. Това позволява по-откровени оценки и подготовка на предложения, които иначе не биха били изговорени.

Какво прави медиаторът в самата стая

Повечето от работата на медиатора е невидима. Това са конкретните действия, които стоят зад усещането за ред.

• Преформулира обвиненията в потребности, без да омекотява съдържанието.
• Задава въпроси, които отварят варианти, вместо да търсят признания.
• Отделя въпросите, по които може да се работи днес, от тези за по-късно.
• Следи дали двете страни говорят съпоставимо време и при нужда изравнява участието.
• Назовава напредъка, когато страните са прекалено близо, за да го забелязат.
• Предлага пауза, преди разговорът да се превърне в сблъсък.